view .conllu


xru Nedelnik 1856 - Petka
source

1: Октомвриꙗ 14.
2: За Свѣтаꙗ Параскева.
3: Дивенъ богъ во свѣтыхъ своихъ, богъ израилевъ.
4: Благослови отче!
5: Благочестиви христïани, кога поменꙋваме бажии+ тѣ чꙋдеса и похвалѧва-ме неговы+ те свѧти, голѣмѫ ползѫ прïемаме
6: и на бога бываме у-годни ако живѣеме праведно като свѧти+ тѣ, и ако ходиме по божии+ тѣ заповѣди като тѣхъ.
7: Защото тѣ сѣкога имали божий страхъ на ума си,
8: и ходили по неговы+ те заповѣди.
9: За тꙋй и Богъ прослави тѣло+ то имъ с чꙋдеса, а дꙋша+ тѫ имъ съ красотѫ.
10: Тѫй и нïе кога ходиме по божии+ тѣ заповѣди и живѣеме чисто, тога быва наше+ то празднꙋванïе на бога угодно и на свѧти+ тѣ прïѧтно.
11: Но трѣбѫ кога празднꙋваме свѧти+ тѣ, да мыслиме, чи и тѣ сѫ быле человѣцы съ тѣло като насъ,
12: но живѣели чисто и праведно, съ постъ и молитвы:
13: за тꙋй сѧ про-славили отъ бога.
14: И нïе не ги празднꙋваме за дрꙋго, само да чꙋеме и да разꙋмѣеме какъ сѫ живѣли тѣ, и какъ сѧ покорѧвали тѣло+ то на дꙋша+ та,
15: за да живѣеме и нïе като тѣхъ
16: и да правиме онова, което иска дꙋша+ та и чистыѧ разꙋмъ.
17: Да побѣдиме бѣсна+ тѫ волѧ на наше- то тѣло, и лꙋкавы+ тѣ хитрости на дïавола, както сѫ ги побѣдили сич-ки+ те божии угодницы мѫжѣ и жени. Каквото и днешна+ та преподоб-наѧ Параскева, коѧто сега празднꙋваме и почитаме за нейны+ те до-брины, съ които е живѣла на този свѣтъ.
18: За което и богъ ѧ про-слави
19: и упази нейно+ то тѣло толко годины въ землѧ+ тѫ да не изгнïе,
20: както ще чꙋете сега отъ нейна+ та исторïа.
21: Свѣтаѧ Параскева бѣше отъ село Єпиватъ, въ Сърбïѧ близо до градъ Каликратïа,
22: тѧ бѣше родена отъ христïански родители, които бѣха чи-сти, праведни и украсены съ много добрины,
23: и учеха свѧта Параскева сѣкога на законъ божий и на добры нравы
24: Тѣ като умрѧха, свѣта Параскева начна да живѣе прескорбно, и да мѫчи свое+ то тѣло, съ постъ, молитвы и бдѣнïѧ.
25: И като сѧ запали отъ любовь за бога, о-стави този многомѧтежный (таватꙋрный) свѣтъ
26: и отиди въ пꙋсты-нѧ+ тѫ (въ гора+ та,) гдѣто живѣеше ангелски:
27: защото ꙗдѧла само тра-вѫ и плодове, които сѧ намервали въ онаѧ горѫ, но и отъ тѣхъ по малко.
28: Тамо живѣѧла на зимныѧ мразъ и на лѣтныѧ пекъ, гдѣто само бога гледала, предъ когото проливала сълзы като рѣка,
29: плачела и въздышала на гола+ тѫ землѧ,
30: трꙋдила+ сѧ да умертви тѣло+ то и да просвѧт дꙋша+ тѫ, тамо гдѣто никой не ѧ гледалъ, само божïе+ то око което сичко види.
31: Тѧ за този свѣтъ не мыслела
32: само за дꙋша+ тѫ сѧ грижала динѧ и нощѧ
33: и дꙋмала:
34: господи, тебе сѣкога мыслѧ
35: и тебе желае,
36: кога ще дода предъ тебе, да сѧ веселе сѣкога?
37: Тѫй като сѧ молила на бога и живѣеши чисто, много пѫти дïавола сѧ престрꙋваше на разны звѣрове,
38: и тичаше върхꙋ неѧ да ѧ уплаши,
39: но тѧ като сѧ прекръстеше, раскасваше дïаволски+ тѣ хитрости като па-ѧчина,
40: и побѣдѧваше дïавола като Давидъ Голïѧта;
41: защото самъ богъ живѣѧше въ неѧ, за нейнѫ+ тѫ голѣмѫ чистотѫ.
42: Тамо като живѧла много годины, доди една нощь ангелъ божий при неѧ
43: и рече:
44: О дѣви-це (мома) остави сега пꙋстынѧ+ тѫ
45: и иди въ твое+ то отечество:
46: защото тамо трѣбѫ да отдадешь тѣло+ то си на землѧ+ тѫ, а дꙋша+ тѫ си на бо-га.
47: Тога свѣта Параскева като разꙋмѣ свое+ то преставленïе (ꙋмира-нïе), ако и да и бѣше мило за пꙋстынѧ+ тѫ, въ коѧто живѣеше като ангелъ, но пакъ стана
48: и отиди пьрво въ Цари-градъ,
49: гдѣто като вле-зи въ свѣта Софïа и во влахерна (балаклии)
50: и сѧ поклони,
51: отъ тамо стана
52: и отиди въ свое+ то отечество въ село+ то Єпиватъ, гдѣто поживѣ неколко време съ постъ и молитвѫ.
53: И като разꙋмѣ скоро+ то си пре-ставленïе (ꙋмиранïе), помоли+ сѧ богꙋ за своѧ+ тѫ дꙋша и за сичкïѧ свѣтъ,
54: предади блаженнѫ+ тѫ си дꙋша въ божии+ тѣ рѫцѣ,
55: и ѧ погрибаха въ ед-но просто мѣсто.
56: Но богъ, който искаше да прослави тѣло+ то на свѧтаѧ парас-кева; заради нейны+ тѣ добрины, показа го слѣдъ много годины чꙋдес-но.
57: Защото гдѣто бѣши заровено тѣло+ то на свѧта параскевѫ, има-ше близо една кꙋла, в коѧто постѣше нѣкой постникъ.
58: И единъ день като мина една гимïа, исфърлиха отъ неѧ единъ умрѧлъ гимиџïа край море+ то гдѣто бѣше кꙋла+ та,
59: който като сѣде много време не погребенъ, начна да смърди тешко.
60: И като не+ можеше вечь да търпи постника, заповѣда на нѣкои человѣцы да го закопаѧтъ дълбоко въ землѧ+ тѫ да не смърди.
61: Тѣзи человѣцы като копаѧха, намериха тѣло+ то на свѧта Параскевѫ цѣло и здраво,
62: но защото бѣха прости, не го познаха чи е свѣто тѣло (мощи),
63: но заринаха го пакъ въ землѧ+ тѫ,
64: заровиха та-мо и смрадно+ то тѣло
65: и си отидоха.
66: Тога единъ отъ тѣзи человѣцы, комꙋто име+ то бѣше Георгий, видѣ на сънъ презъ нощь+ тѫ еднѫ царицѫ, на свѣтливъ престолъ съ много вой-ны, коѧто мꙋ рече:
67: Георгïе защо не почетохте онова тѣло, което е на свѣта Параскевѫ?
68: и защо го погребохте съсъ онова смрадно тѣло?
69: Но скоро да отидите да ми извадите отъ тамо тѣло+ то, и да го тꙋрите на избранно мѣсто:
70: защото не мога вечь да търпѣ онова смрадно тѣ-ло,
71: понеже и азъ сѫмь человѣкъ
72: и мое+ то село е Єпиватъ въ което ты сега живѣешь.
73: Тꙋй сѫщо+ то санꙋвала и една жена,
74: и на утринѫ+ тѫ ка-то убадиха на хора+ та и сѫ расчꙋ, тога земаха свѣщи, отидоха съсъ страхопочитанïе,
75: и като извадиха мощи+ то на свѣта Параскевѫ, зане-соха го въ Єпиватъ,
76: и го тꙋриха въ церковѫ+ тѫ,
77: което направи много исцѣленïѧ на болны и бѣсны, по онаѧ странѫ които дохождаха съ вѣрѫ.
78: Но подиръ много време Іоаннъ краль българский като чꙋ за това чꙋ-дотворно мощи, проводи Марка митрополита Преславскаго съ много свѣщенницы,
79: които принесоха това мощи отъ Єпифатъ, въ столныѧ градъ Търновъ,
80: и го тꙋриха въ царскѫ+ тѫ церковѫ,
81: което даваше раз-ны исцѣленïѧ.
82: А тꙋрскïѧ царь Селимъ вторый като облада сичка+ та Болгарïа и убра украшенïе+ то на търновски+ те церкви, зема и мощи+ то на свѣта Параскевѫ, което занесе въ Цари-градъ
83: и го тꙋри въ своѧ сарай гдѣто даваше много исцѣленïѧ,
84: за което начнаха и тꙋрцы+ те да мꙋ сѧ покланѣтъ.
85: Тога царь Селимъ сѧ уплаши да не сѧ расчꙋе, и да не повѣрватъ тꙋрцы+ те,
86: за тꙋй го дади на цариградски+ тѣ христïа-ни,
87: които ги тꙋриха въ патрïаршескѫ+ тѫ цeрквѫ.
88: Послѣ като го прочꙋлъ молдавскïѧ кнѧзъ Иоаннъ Василïевъ, поискалъ да го принесе въ mолдавïѧ,
89: което и полꙋчи съ божïѧ+ тѫ волѧ:
90: защото като го поиска отъ цариградскïѧ патрïархъ Партенïа, той мꙋ го про-водилъ съ трима митрополиты: Іоникïа, Партенïа и Ѳеофана,
91: които принесоха тꙋй свѣто мощи въ молдавïа, въ столныѧ градъ Ꙗшъ,
92: и го тꙋриха въ церковѫ+ тѫ на три+ свѧтители въ 1641 подиръ христа въ 14 Октомврïа.
93: Христïане видите+ ли какъ сѫ живѣли праведни те хора,
94: тѣ не гледали за много пары и голѣмѫ славѫ,
95: но трꙋдили+ сѧ динѧ и нощѧ, да о-чистѧтъ своѧ+ тѫ дꙋша.
96: За тꙋй и богъ ги прослави на небе+ то и на зе-млѧ+ тѫ, да сѧ славѧтъ и почитатъ вѣчно.
97: Тѫй и нïе като чꙋхме какъ живѣли тѣ, трѣбѫ да сѧ потрꙋдиме да украсиме дꙋша+ тѫ си съ до-брины:
98: защото синца ще умреме, както сѫ умрели сички+ те преди насъ,
99: и ще даваме отвѣтъ за сички+ те работы, които направихме въ живо-та си: съ праздны хораты, съ преслꙋшанïе, съ лꙋкаво гледанïе, съ кꙋр-варство и дрꙋги злины.
100: Но сега е време да оставиме сички+ те злины,
101: да угодимъ на бога
102: и да станиме наслѣдницы на царство небесное, съ молитви+ те на днешна тѫ божïѧ угодница свѣтаѧ Параскевѫ, и съ помощь+ тѫ Iисꙋсъ Христова.
103: Ємꙋ+ же слава во вѣки вѣковъ,
104: аминь.