view .conllu


svd Svištov damaskin - Life of St. Mary of Egypt
source

1: Мѣсеца Априлıа ·а· и пе́тıе неде́ли светыѧ четиридесе́т-ница,
2: Жи́тıе и жи́знь преподо́бныꙗ Марıи Єгѵпте́ницы.
3: Спи́сано общи́мъ ꙗзыком͛ от и́же въ монáсѣхъ мен-шаго Дамаскина ѵподıáкона и Стꙋдита.
4: Вели́ко нѣ́що добро́ й, благослове́ни христїаны, покаѧ́нїе,
5: и такво́зи добро́ й,
6: щото́ сѣ́кого чловѣ́ка спасова
7: и си́чки грѣхове́ заличáва,
8: (n/a)
9: ни еди́нъ грѣ́хъ, де́то да го ни прости́ богъ, кꙋги́ са покáй.
10: Покаѧ́ние стрꙋ́ва вели́ка рáдостъ на небе́+ тꙋ и на бога и на áнгели+ те,
11: кá-кво́то повелѣ́ва и господъ на свето́е евангелїе, кáже:
12: рáдостъ бывáетъ на небеси о еди́номъ грѣ́шницѣ кáющим сѧ.
13: Покаѧ́нıе та е очеще́нїе дꙋше́внꙋ на чловѣ́ка и вто́рꙋ кръще́нїе
14: сасъ грѣхове́, пáкъ сáсъ покаѧ́нїе мо́же да го добї́й,
15: покаѧ́нїе та е́ голѣ́мъ до́бивъ на грѣ́шника человѣ́ка,
16: какво́то го мартꙋри́сватъ кни́ги+ те на цръква+ та нáша.
17: От͛ тꙋ́й покаѧ́нїе спасꙋва мно́го грѣшни человѣ́ци
18: и нѣ́ токо́ че са спáсꙋха,
19: ами́ и светы станáха
20: та им са поклáнѣми ны́е дне́шни де́нь
21: какво́то и светаѧ Марї́ѧ Єгипте́нина, де́то бе́ши блꙋ́дница и грѣ́шна женá,
22: че токо́ защо́ са покáѧ и по́сти са че са посвети
23: и поче́ти са от бога и от человѣци+ те.
24: На тáзи света грѣхове́+ те и покаѧ́нїе+ то щь да прикáжа дне́сь, благослове́ны христїáни.
25: Заради́ тꙋ́й мо́лѧ на вáше господство́
26: послꙋ́шайте речи́+ те сасъ си́чкꙋ ꙋсръ́дїе, замъ да разꙋмѣ́йте и да разбере́те, ко́лко мо́же покаѧ́нїе да помо́гни на человѣ́ка.
27: В Палести́нска+ та странá, бе́ши еди́нъ ıеромонáхъ
28: на имѧ́ Зосимá.
29: То́зи стáрецъ бе́ши твръ́дѣ добродѣ́теленъ
30: и то́лкосъ бе́ши похвáленъ на добродѣ́тель, ко́лкото мнози́на кало́гери от околовръ́стни+ те монасты́ри отхо́ждаха мно́го пъ́те да чю́етъ сло́во от ꙋстá+ та на оногосъ стáры.
31: И легоми́, като седѣ́ в͛ онзи монасти́ръ до_где́ сто́ри стáрецъ годи́ни пе+ десе́тъ и три́,
32: тоги́с мꙋ до́ди по́мислъ, тáк͛вьзи и кáжи,
33: да_ли́ са ще наме́ри нѣко́й дето да ма наꙋчи́ нѣ́коѧ рáбота за калꙋ́герство.
34: Дáли́ ще и́ма нѣкой де́то да мꙋ не е ли́ѱало ни́когы ни́що, ами́, е сасъ си́чко довръ́шенъ?
35: Дали́ ще има нѣ́кꙋй в͛ пꙋ́стинꙗ, де́то да ма е заминаль сас добры работы?
36: Тꙋ́й като́ ми́слеши стáреца+ тъ, áнгель господень ꙗви́ мꙋ са
37: и кáже мꙋ:
38: Зосимá, добри́ са легоми́ и тво́й+ те добрины́,
39: ами́ ꙗ́ иди́ на Іордáнска+ та рѣкá, на монасти́рѣ+ т, де́тꙋ й тáмъ бли́зꙋ, да ви́дишъ дрꙋ́ги по́- голѣ́ми сасъ добри́ рáботы от те́бѣ.
40: Тоги́зи стáна тꙋ́такси стáрица+ тъ
41: и оти́де на онзи монасти́ръ.
42: И сто́ри метáнїе
43: и остáна тáмꙋ.
44: А тáмꙋ оне́зи калꙋ́гери и́маха ꙋ́ставъ,
45: о́ти в͛ чи́стиѧ+ тъ понеде́лникъ излѣ́зеха си́чки+ те калꙋ́гери от монасти́ръ+ тъ
46: и отхо́ждаха в͛ пꙋстинѣ, се́кы по башкá на еди́нѣ,
47: и стрꙋ́ваха тáмꙋ до Връ́бница неде́лѧ.
48: е спрот о́нзи ꙋстáвъ монасти́рскы изле́зи и стáрецъ Зосїмá,
49: и пре-минá Jорданска+ та рѣкá на_едно сасъ дрꙋ́ги+ те калꙋ́гери. И като са отдѣ-ли́ха еди́нъ от дрꙋ́гиго, до́де мꙋ на ми́сль да вле́зи по вьтрешна+ та пꙋ́-стинꙗ, дано наме́ри нѣ́кого стáрца пꙋщинїака да чю́ѧ нѣкоѧ дꙋ́ма божїѧ от не́го.
50: И като́ връве́ши, довтáса чáсъ да чете́ акꙋлꙋѳїа+ та си,
51: че стáна на въстокъ
52: да са помо́ли богꙋ.
53: И, тáмꙋ, де́тꙋ стоѧ́ше, ви́дѣ като́ сѣ́нка че мꙋ сá ꙗви́ человѣческꙋ тѣло
54: и сто́ри са на стáрца+ токъ като́ че е мечтáнїе дїáволско.
55: И тꙋ́таксы сто́ри кръ́стъ на се́бе си.
56: И като си до-връ́ши аколꙋтї́а+ та, ви́дѣ очивѣ́стно,
57: че връви́ человѣкъ от де́сна+ та мꙋ странá,
58: и тѣ̀ло+ то мꙋ бе́ши трръ́дѣ че́рно,
59: а ко́сми+ те на главá+ та бѣхá бѣли като́ памꙋ́к͛,
60: ами́ бѣхá каси́,
61: токо́ до рáмо+ тꙋ мꙋ дости́гаха.
62: И като го́ ви́дѣ стáрица+ тъ, зарáдва са твръ́дѣ,
63: като наме́ри ꙋнꙋ́й, де́то тръ́сеши.
64: Поче́ да ти́ча поди́ре мꙋ,
65: и като ви́дѣ ꙋнꙋ́й, че ти́ча по́- бръжи Зосıмá, то́й хвáна по́- много да бѣ́га,
66: алá тꙋ́чеши по- бръжи.
67: И като са приближи́ бли́зꙋ, ко́лкото да са чюй глáсъ, расплáка са стáрица+ тъ
68: и като́ на ꙋнꙋ́й, дето са ви́дѣши,
69: защо́ бѣгашъ от ме́не грѣ́шнаго, рáбе божїи,
70: защо сá гнꙋси́шъ от ме́не стáраго и не щешъ да сто́ришъ, да ма благослови́шъ.
71: Посто́й за любо́въ Христова,
72: защо смъ стáръ
73: и не мо́га да ти́чемъ поди́ре ти.
74: Тꙋ́й като́ дꙋ́маши стáрица+ тъ и ти́чаши, до-сти́гна до едно́ мѣ́сто, щото́ бе́ши като сꙋ́хъ по́токъ мáлакъ
75: та че о́нзи, дето са гле́даши, сле́зи
76: та пáкъ възле́зи,
77: а стáрица+ тъ ве́ки ꙋстáна и не можá да примине,
78: ами са расплáка по- много.
79: Тоги́съ отгово́ри о́нзи де́то са гле́даше,
80: и кáже:
81: Зосїма, да ма прости́шъ. Аввá Зосїма, за и́мѧ божїи,
82: оти не мо́га да стоѧ́ да ма ви́дишъ,
83: че смъ го́ла какво́то ма ви́дишъ,
84: и дрꙋ́го, оти́ смъ же́нска странá.
85: Ами́ ако щешъ да станá, а ти ми фръли́ еднá дре́ха
86: и да ми даде́шъ моли́тва+ та си.
87: И като чю́ тꙋ́й Зосїмá, като пови́ка на и́мѧ, почю́ди са заради прозирáнїе+ то мꙋ,
88: че тоги́съ фръ́ли еднá от ве́хти+ те си дре́хи
89: и тꙋги́съ ꙋти́ди
90: и сто́ри метáнїе,
91: тъ́й и о́нзи сто́ри метáнїе
92: и за мно́го чáсъ стоѧ́ха ничи́шкомъ и двá+ та.
93: И единъ на дрꙋ́гиго кáзваши:
94: благослови́ ма рáбе бо́жїи.
95: И поди́ръ мно́го чáсъ кáже онáзи женá:
96: Авва Зосиме, тебѣ́ прили́ча да ма благо-словишъ,
97: защо́ си свеще́никъ бога вы́шнѧго
98: и мно́го пъ́те си стоѧ́лъ въ светы́ олтáръ
99: та си мо́лилъ бога заради́ на дрꙋ́ги съгрѣше́ние+ то.
100: И заради́ тꙋ́й благослови́ ти ме́не.
101: Тꙋги́зи отгово́ри Зосимá и кáже:
102: светице божїѧ, твоѧ́+ та благодáтъ изꙗвꙗва та че си ти́ от ме́не по- много,
103: защо́ си ти прозорли́ва
104: и знáйшъ и́ми+ тꙋ ми и какъ сáмъ свеще́нникъ.
105: Заради́ тꙋ́й та мо́лѧ твръ́дѣ,
106: ты́ ма благослови.
107: И като ви́дѣ онáсъ женá, де́то са гле́даши че ꙗ ве́ки не благослови́, станá самá
108: и кáже:
109: богъ светы́, де́то лю́би на грѣшници+ те спасе́ние+ то, то́й да та благослови.
110: Тоги́зи стáна стáрецъ Зосїмá.
111: Отгово́ри света
112: и кáже на Зосїмá:
113: Авва Зосїмá, защо са си трꙋ́дилъ, та си дошáлъ до тꙋ́ка, да ви́дишъ еднá женá грѣшна?
114: Алá легоми́ ко́лко та е доне́слъ го́сподь до тꙋ́ка, речи́ ми,
115: кáкъ са хри-стиáни+ те,
116: какъ е свѣто́,
117: какъ са царие́+ те,
118: как͛ ли е́ цръ́ква+ та Христова.
119: Отгово́ри стáрецъ
120: и кáже:
121: си́чкы+ те са добре́ сасъ твоѧ́+ та преподо́бна моли́тва,
122: амы́ моли́ бога и за тѣ́хъ и за ме́не,
123: оты́ заради́ тꙋ́й са смъ трꙋ́дилъ то́лкосъ пъ́тъ азъ грѣ́шны.
124: И кáже мꙋ пакъ онáсъ женá:
125: Авва Зосимá, тебѣ́ прили́ча да мо́лишъ бога заради ме́не,
126: алá легоми́ ко́лко ми повелѣвашъ, да сто́рѣ послꙋшáнїе.
127: Тꙋги́съ стáна на мно́го чáсъ
128: и молѣши са светá,
129: алá гласъ са на чю́ваше от ꙋстá+ та й.
130: А стáрец пáдна ничишко́мъ на земѣ́+ та
131: и кáзваше: господи поми́лꙋй.
132: И поди́ръ мно́го вре́ме вди́гна си очи́+ те,
133: и ви́дѣ, че бе́ши женá+ та еди́нъ лáкат͛ на висо́кꙋ от земѣ+ та.
134: И като ѧ ви́дѣ, ꙋгоди́ си на ꙋмо́, оти́ ще да бъ́ди нѣ́кое мечтáние бесо́веко
135: и стрꙋ́ва са, че сá мо́ли.
136: Тоги́зи отгово́ри ꙋнáсъ женá
137: и кáже:
138: какви́ по́мисли са тво́й+ те. Авва Зосїмá,
139: де́то си ꙋгáждашъ на ꙋма+ тъ че смъ мечтáнїе?
140: Женá съм по грѣ́шна от си́чкїѧ+ тъ свѣ́тъ.
141: И тꙋ́такси стори́ кръстъ на си́чко+ то си тѣло
142: и кáже на стáрца+ токъ:
143: Аввá Зосїмá, богъ да избáви нáсъ от мастꙋрїи́+ те дїáволскы.
144: Тоги́съ Зосїмá пáдна до́лꙋ на земѣ́+ та сáсъ слъ́зи мно́го
145: и хвáна са за кракá+ та светы́е
146: и кáже й:
147: заклинамъ тѧ, рáбо божїѧ,
148: речи́ ми, как͛ са наме́ри в͛ тáсъ пꙋсти́нѧ и от гдѣ́ си и кáк͛, са ли пости́ла и ко́лко времѧ и́машъ де́то си тꙋ́ка?
149: Речи́ ми за любо́въ божиѧ,
150: не+ де́й да скриишъ не́що от мене́,
151: оти́ легоми́ зарáди́ тꙋ́й благоволи́лъ богъ и видѣ́х та, зáмъ да чю́ѧ и áзъ от твои́+ те речи́ нѣ́что и да придобїѧ.
152: Защо́ да ни ще́ши богъ да та ви́дѣ áзъ, ни щѣхъ да мо́га да оби́да то́лкось пъ́ть, áзъ стáръ и и не+ мо́щенъ, щото не+ мо́жахъ ни́коги въ́нь от келїꙗ́+ та си да излѣза.
153: И като ви́дѣ светá речи́+ те и слъзи́+ те мꙋ и кáже на Зосїмá:
154: срáм ма ѧ грѣ́шна, да прикáжа работы+ те си,
155: защо́ са плъ́ни сасъ срáмъ.
156: Алá пакъ токо́ да са исповѣ́дамъ дне́сь ꙗвле́но на светинѣ́ ти.
157: Азъ смь, честны отче, от Єгѵпетъ,
158: и роди́тели+ те- ми бѣха жи́ви,
159: а áзъ, като́ сто́рихъ два+ нá+ десет годи́ни
160: и тꙋ́такси остáвихь роди́тели+ те си
161: и побѣ́гнахь на Алеѯандрї́а
162: и тáмо седѣ́хъ седм+ нá+ десе́тъ годи́ны.
163: И то́лкози са в͛ грѣ́хъ вáлѣхъ,
164: ко́л_кото си ꙋгаждахъ на ꙋмо́+ тъ да ни зе́мам͛ ни́комꙋ ни́що, то́кꙋ да дохáж-датъ мно́го при ме́не,
165: и то́лкози бѣх͛ си́рота,
166: щото́ токо́ на раце́+ те си́ са надѣ́хъ, да рáботѣ и да живе́ꙗ,
167: когы сáсъ пре́лка,
168: когы сáсъ дрꙋ́га рáбота.
169: Алá еди́нъ де́нь излѣ́зохъ въ́нь, по+ крáй море́+ то,
170: ви́дѣхъ мно́-жество, мно́го человѣ́ци, де́то влѣ́зваха въ еднá гемї́а.
171: И като гы ви́дѣхъ, попи́тахъ едного от тѣхъ,
172: къде́ отхо́ждатъ те́зи человѣци,
173: а то́й ми и ре́чи, оти́ на Ѥрꙋсали́мъ отхо́ждами,
174: защо́ сегы прнближáва деню на въздвиже́ние честнаго кръста.
175: Тоги́съ ре́кохъ на оного́съ,
176: дали́ щъ́тъ зе́ и ме́не.
177: А то́й ми кáже:
178: акꙋ имáшъ нáвлꙋнь да даде́шъ, ни́кꙋй та ни запи́ра.
179: Отгово́рихъ
180: и áзъ мꙋ ре́кохъ:
181: нáвлꙋнъ не+ мáмъ,
182: ами́ имáмъ тѣ́ло и да са хрáнѣ и дá йда до Ѥрꙋсали́мь без кирї́а.
183: А то́й като чю́ те́зи дꙋ́ми от ме́не, засмѣ̀ са и побѣ́гна от ме́не,
184: а áзъ. Авва Зосимá, нѣ́ че и́махъ добръ мы́слъ да и́да на Ѥрꙋсали́мъ,
185: ами́ ищѣ́хъ да намѣ́ре и дрꙋ́ги человѣ́ци да ми стрꙋ́ватъ во́лѣ+ та.
186: Ре́кꙋх ти. Аввá, Зосїмá,
187: не де́й ма стрꙋ́ва да ти кáзвам и на татáтакъ,
188: оти щъ́ да ꙋмръси́ сасъ ре́чи+ те си и въздꙋ́хъ и земѣ́+ та.
189: Тꙋ́й ре́чи светá
190: и млъ́кна.
191: Тꙋги́съ и кáжи старе́цъ:
192: речи́ ми, светá мáти преподобнаѧ, до+ крáй
193: и не+ де́й кри от ме́не ни́що.
194: Пáкъ отгово́ри светá
195: и кáже мꙋ:
196: Авва Зосїмá, легоми́ то́лко ма подстрꙋвашъ да ти кáзвамъ и на+ тáтакъ а ты́ послꙋ́шай.
197: (n/a)
198: И тꙋги́съ са зате́кохъ на еднá гемї́а от ꙋне́зы,
199: оти́ бѣ́ха и дрꙋ́ги мно́го гемїи, гото́ви да тръ́гнатъ.
200: И ви́дѣхъ де́сетъ момци́, де́то влáзеха в͛ една гемїá
201: и ре́ко(х) и́мъ:
202: замѣ́ти и ме́не на_едно сáсъ вáс͛
203: и дáйте и за ме́не навло́нъ
204: а тꙋ áзъ гꙋ щъ отплати́.
205: А ти́е, като ма чю́ха, зе́ха ма и ꙋгоди́ха ма в͛ гемїа+ та.
206: И ко́лко ѧ грѣхове́ сто́рихъ тáмъ. Аввá, срáмъ ма й да ти ги кáже,
207: ами́ едно́ тꙋ́й съ чю́дѣ, кáкъ не съ́ раздѣли́ морие́+ то да ни потопи́ си́нца ни като бѣ́хми.
208: И като излѣ́зохъ из͛ гемїа+ та, не ми со́съ пръ́-ви+ те ми грѣхове́,
209: ами́ и́щѣхъ и дрꙋ́ги любо́вници по- много.
210: Коги́ сти́гна диню́+ тъ на въздвиже́ние, áзъ стрꙋвахъ грѣхо+ тъ,
211: гле́-дахъ человѣцы нощиꙗ́мъ де́то ꙋтáждаха на че́ркова.
212: Оти́дохъ исти́на и азъ, едно́ токꙋ́ да гле́дамъ момци́+ те.
213: Кътꙋ́ да са препо́нꙋвахъ да вле́зѣ. на вратá+ та ма ꙋпи́ра дрꙋ́ги
214: и не остáви да вле́за.
215: Коги́ влѣзоха си́чкы+ те в͛+ че́ркова, áзъ ве́ки не можáхъ да вле́за по на+ вътри.
216: Три и четири пáти съ накáнихъ
217: и ве́ки не можи́хъ да влѣза.
218: Тоги́съ оти́дохъ,
219: стá-нахъ въ́нка при единъ стъ́лпѣ,
220: стоѧхъ, тáмъ възпомѣнáхъ, защо отъ грѣхове+ те ми не мо́жа да влѣ́за.
221: И както плáчахъ рáди грѣхове́+ те си, гле́дам от го́рѣ ми
222: бе́ши еднá ико́на на пресветáѧ,
223: и като́ ѧ ви́дѣхъ, прослъзи́хъ са
224: и ре́кох:
225: дѣво, владичице богородице, де́то си роди́ла господа нáшего Jисꙋса Христа, познáвамъ, защо́ не съ́мъ досто́йна да гле́дамъ светáѧ твоѧ́ ико́на зарáди мно́го+ тꙋ мое́ грѣхове́.
226: Ами́ заради́ тꙋ́й стáна богъ человѣкъ ради́ да зове́ грѣ́шни+ те на покаѧ́нїе.
227: Помогни́ и ме́не да влѣ́за в че́ркова+ та, да ви́дѣ светы кръстъ, де́то са распе́ синъ твой рáди нáше+ те грѣхове́ и пролїá света+ та не́гова кръ́въ рáди да спаси́ грѣшни+ те.
228: И ако́ са сподоби́ и го ви́дѣ, тебѣ́ та ꙋгаждам͛ кефи́лъ на твои́го+ токъ сина, защо́ ве́ки да ни́ ꙋмръсѣ́вам͛ снагá+ та си,
229: ами́ когы́ изле́за от че́ркова, де́то ма ꙋпрáвеши, да и́да.
230: Те́зи ре́кохъ
231: и зе мáлко разговоръ
232: и са смѣ́си сáсъ дрꙋ́ги человѣ́ци
233: и влѣ́зохъ в че́ркова
234: и веки ни́кꙋй не ма зáпре като пръвїю пъ́тъ,
235: ами като по- напре́дъ опи́-рахъ тъ́й оти́дохъ ле́сно в͛ че́ркова.
236: И тꙋ́такси ма зе́ стрáхъ и трепе́-рени. Коги́ ви́дѣхъ че́стный кръстъ,
237: пáднахъ и́стина на земѣ́+ та
238: и сь по-клони́х.
239: Прите́ко(х) на мѣ́сто+ то, де́то бе́ши истори́санъ богородица
240: и сасъ слъ́зи плáчахъ и дꙋ̀махъ:
241: ты́, пресветаѧ дѣво, не мá си остáвила грѣшна и не+ досто́йна раби́нѣ твоѧ́
242: ами́ си мá сподоби́ла да ви́дѣ оно́зи де́то лю́бехъ и ищѣ́хъ.
243: Ради тꙋ́й, владичице богородице, покажи́ ми пъ́тъ, какъ да се спасá.
244: Ты́ стани́ ꙋправи́телница на спасе́нїе+ то мое́,
245: ты́ дето си́ стáнала кефи́лъ, ти ма ꙋправи́, какъ да арѣсамъ на сина+ токъ твое́го.
246: Дꙋ́мах áзъ те́зи, чю́хъ глáсъ, дето ми́ до́ди,
247: защо́ ако преми-не́шъ Jордáнъ, ще́шъ намѣри голѣмъ поко́й.
248: И като чю́хъ, кли́кнах з͛ голѣ́мъ глáсъ:
249: владичицѣ, владичицѣ, не+ де́й ма остáве.
250: Тꙋ́й реко́хъ
251: и излѣ́зохъ да и́да кадетꙋ Jордáнъ.
252: И катꙋ́ отáждахъ, ма ви́дѣ еди́нъ христїáнинъ
253: и извáди три мангáри
254: и ми́ дáди за имѧ́ Христо́во.
255: Зе́х͛ гы и́стина áзъ
256: и кꙋ́пих три хлѣ́бови сасъ оне́зи.
257: Тáмъ пи́тахъ едного человѣ́ка, ко́й пъ́тъ ꙋгáжда на Jордáн,
258: и покáза ми
259: и тꙋ́такси плáчахъ и връвѣ́хъ в͛ пъ́тю.
260: И при+ ве́черъ сти́гнахъ на хрáмꙋ свето́мꙋ Jоáннꙋ Предте́чꙋ, бли́зꙋ при Jоръдáнъ,
261: и на диню+ тъ о́нзи съ причести́хъ на манасти́рю+ тъ,
262: изѣ́дохъ полови́на хлѣ́бъ
263: и пи́хъ от водá+ та Jордáнска.
264: Тоги́зи лѣ́гнахъ
265: и спáхъ тáмъ.
266: И на ꙋ́трѣ, коги́ съ́мнъ, слѣ́зохъ до́лꙋ на рѣкъ́+ та
267: и намѣ́рихъ мáлка ладиѧ́
268: и минáхъ
269: и додо́хъ до тꙋ́ка, де́т ма гле́дашъ. Аввá Засїмá.
270: Отгово́ри стáрецъ
271: и рече́ й:
272: ко́лко годи́н и́машъ, светаѧ, от коги́ си тꙋ́ка в͛ пꙋстинъе́?
273: Ре́че мꙋ светаѧ:
274: четири- десе́тъ годи́ни имáмъ. Авва Засїмá, от коги́ самъ тꙋ́ка.
275: Ре́чи й Зосїмá
276: от гдѣ́ намѣ́решъ ꙗстїе до дне́с
277: и кáкъ минá то́лкози годи́ни?
278: Рече мꙋ светáѧ:
279: двá хлѣ́ба и полꙋви́на имáхъ, коги́ преминáхъ Jордáнъ
280: и то́л-кози исъ́хнаха де́то стáнаха като́ кáмикъ.
281: По мáлко и́стина по мáлко минáхъ сасъ оне́зи и от+ тръ́ва+ тъ на тꙋ́й пꙋще́нїе.
282: Отгово́ри стáрцꙋ
283: и ре́че й:
284: И кáкъ минá то́лкози вре́мѧ?
285: Имаши ли нѣ́кой пáкостъ от дїáвола, или не́?
286: Ре́чи мꙋ светáѧ:
287: Аввá Зосимá, рáбота ма си питáлъ, де́тꙋ трипе́ремъ да ти ги кáжа,
288: защо ꙗко са смислѣхъ то́лкози пáкостъ детꙋ претръпѣ́(хъ) и пáтихъ. Стрáхъ ма е, да ни ги пáте пакъ.
289: Ре́чи и стáрицо:
290: мо́лѧ та, раби́не и́стинномꙋ Христꙋ,
291: не+ дей ми скри́ва нищо,
292: ами́ се́+ тѣ ми изкажи́ ради любо́въ Христо́въ.
293: Отгово́ри светáѧ
294: и ре́че мꙋ:
295: вѣрвай мъ Аввá Зосимá,
296: седем+ нá+ десетъ годи́ни сто́рихъ в пꙋще-нїе́+ то тꙋ́й, де́тꙋ пáкостъ мно́го имáхъ от дїáвола,
297: защо́, наче́нѣхъ да ꙗмъ, сми́слѣхъ са ме́со и ры́ба, дето бѣ́хъ в͛ Миси́ръ,
298: сми́слѣхъ вино́+ то мно́го, де́то пїѧх в Миси́ръ,
299: и изгáреши сръдце+ то ми.
300: А тꙋ́ка нити́ во́да не́+ ма да пїѧ́.
301: И пак са смислѣ́хъ пѣсни+ те, дето знаѧ́хъ
302: и наче́нѣхъ да пѣ́ѧ
303: и тꙋ́такси сми́слѣхъ грѣхове́+ те си, пресветáѧ дѣва де́то ѧ ꙋгоди́хъ кефи́лъ.
304: И дꙋхáждаха ми слъ́зи
305: и плáча си́рота.
306: И коги помо́лѣхъ бого-родица, свѣ́тъ мно́го пресвѣте́ши напре́де ми
307: и съ загꙋбѣваши мислъ+ тъ ми злъ.
308: Кáкъ да ти искáжа. Авва Зосимá, о́гнь+ тъ, де́то горѣ́ши сръд-це+ то ми заради кꙋрвáрство+ тꙋ.
309: Ами́, коги́ ми до́деши так͛взи ми́слъ, пáднꙋвахъ до́лꙋ на земѣ́+ та сасъ слъ́зи
310: и нѣ стáвахъ, ако не ви́дѣхъ о́нзи свѣ́тъ да съ размáхни ми́съло+ тъ ми.
311: И е́тꙋ сасъ такви́зи пáкости, Аввá Зосимá, пáщахъ в си́дим+ на+ дисе+ тѣ́хъ они́зи годи́ни.
312: От тоги́зи до дне́шнию де́нь съ́съ по́мощь на пресветаѧ не+ мам͛ нищо пáкостъ.
313: Ре́чи и Зосїмá:
314: и ве́ки не си́ искáла хранá или́ дре́ха да и́машъ?
315: Кáже мꙋ светáѧ:
316: хлѣ́бови+ те оне́зи, както ти ре́кохъ, изꙗдох ги в сидим+ нá+ десе+ сѣхъ годи́ни
317: и от тоги́зи съ хрáнѣ сасъ тревá+ та на земѣ́+ та тїази˸
318: дре́ха+ та ми пръ́ва, детꙋ и́махъ, съ расвали́ и пáдна,
319: и стꙋтъ мно́го имáхъ нощїамъ
320: и пáкъ денъѧмъ имáхъ мно́го горещинá,
321: то́лкози де́тꙋ многꙋ пъ́тѧ пá-дахъ до́лꙋ като мъ́ртва от стꙋ́тъ мно́го.
322: Ами́ богъ де́то ре́чи, защо́ не токꙋ от хлѣ́бъ жи́въ ѧ человѣкъ, то́й ма хрáнеши и покри́ваше.
323: Защо́ покри́ небиѧ+ то сасъ облáци.
324: Засїмá, като чю́, защо́ от пи́сание мꙋ про_дꙋ́ма, отгово́ри
325: и ре́чи й:
326: кáже ми, знáйш ли света кни́га
327: или́ ти́ по-кáза нѣ́кой?
328: Кáже мꙋ светаѧ:
329: Аввá Зосимá, человѣ́къ ıоще не сам ви́-дѣла, от коги́ до́дохъ тꙋ́ка, едно́ токꙋ́ свѣтинѧ́ ти дне́сь,
330: ами́ нети́ ѕвѣ́ръ или́ дрꙋ́го нѣ́що ви́дѣхъ то́лкози вре́мѧ,
331: нети́ кни́га знáмъ или́ ꙋчи́хъ, Аввá,
332: ами́ богъ, де́то дáва рáзꙋмъ на человѣци+ те, о́нзи ми ги покáзꙋва те́зи дꙋ́ми.
333: Моли́ са богꙋ. Аввá Зосїмá, ради ме́не грѣ́шна.
334: Коги́ мꙋ ре́чи светаѧ, и Зосїмá иискá да стори митáнїе,
335: тоги́зи го фáна светаѧ
336: и не остáви да сто́ри съвръшено метáнїе,
337: ами́ мꙋ ре́чи:
338: Аввá Зосимá, те́зи, де́то ти ре́кохъ и си чю́лъ, пази́ ги и ни́комꙋ да ни ги рече́шъ, дꙋкáтъ да ꙋмръ.
339: А ти́ сегá иди́ си сáсъ здрáви
340: и до годи́на+ та, де́то и́ди, щешъ ма ви́дѣ пáкъ,
341: ами́ да сто́ришъ тꙋ́й, де́то ти кáжа.
342: До го-ди́на+ та да ни мине́шъ Jордáнъ, като и́мати обичáй,
343: ами́ остани́ на ма-насти́ръ,
344: защ, ако ще́ излѣ́, не ще́шъ мо́жи.
345: И на вели́ки четвърто́къ ве́черъ зами́й светы́й тáйнъ хꙋбавичкꙋ
346: и дꙋнеси́ гꙋ на Jордáна
347: и чáкай тáмъ.
348: Защо́, от коги́ додо́хъ тꙋ́ка, ıоще не самъ са пречасти́ла.
349: И рáди тꙋ́й та мо́лѧ да ми донесе́ш͛ светое причеще́нїе
350: и да рече́шъ на Авá Jоáна, на игꙋменá+ токъ на манасти́рю+ тъ вы, да сá пáзи добрѣ́,
351: заще́ мно́го злини́ са въ́три в͛ манасти́рю, де́то трѣбꙋватъ да са испрáвѣтъ.
352: Те́зы ре́чи светáѧ
353: и тꙋ́такси побѣ́гна каде́то поще́нїе+ то.
354: Ами́ стáрицо+ тъ са чю́деши и какъ мꙋ ре́чи обичáю+ тъ на манасти́ръ и какъ знáеши грѣшки+ те на манасти́рю+ тъ.
355: И тꙋ́такси пáдна на земѧ+ та
356: и цѣ́лꙋ́на мѣ́сто+ то, де́то сто́еши светаѧ
357: и въз_благодари́ блго и са връ́на в манасти́рю,
358: И коги́ до́ди дрꙋ́га+ та годи́на, по обичáю+ тъ монасти́рскїи ище́ши Зосїмá да излѣ́зи и то́й
359: и не мо́же,
360: защо́ го фáна тре́ска.
361: И тоги́зи поминá, какъ мꙋ ре́чи светѧ, да ни излѣ́зи от монастѝрю.
362: И легоми сто́ри мáлко дни тре́синъ
363: и пáкъ оздравѣ.
364: И коги́ сти́гна вели́ки че-твъ́ртокъ, зе светое причеще́нїе, като́ какь мꙋ ре́че светаѧ,
365: и зе мáлко смоки́ни и хорми и ле́ща, намо́крена сасъ водá,
366: и оти́ди бли́зо на ре-кà+ та
367: и чáкаши, да ви́ди светá
368: И не дохо́жда.
369: И пáкъ тáмъ мꙋ до́ди дрꙋ́ги ми́слъ
370: и ꙋгáждаши на ꙋмо́+ т си, защо́ ако́ до́ди светáѧ, сась що ща да ми́на Jорданъ, детꙋ гимї́а не́+ ма.
371: Тъ́й си ми́слеши, ви́дѧ светáѧ
372: и сти́гна,
373: и като го ви́дѣ, стáна пáкъ стáрицо+ тъ
374: и са чю́деши, са що ще да минѣ́.
375: И тꙋ́таксы а ви́дѣ
376: и сто́ри кръсго+ тъ си.
377: Но́щь бе́ши вре-ме́+ то и месичи́на чи́сто,
378: и гледá ѧ
379: И като сто́ри кръсто+ тъ си, и на-мѣ́ри са от дрꙋ́га+ та странá на рекá+ та.
380: Ами́ Зосїмá, като ѧ ви́дѣ, сто́ри о́бразъ да са поклони́.
381: И кáже мꙋ светаѧ:
382: Аввá Зосїмá, що ще́шъ да сто́ришъ,
383: светы́й тáйнъ даржи́шъ
384: и ще́шъ да сто́ришъ метáнїе!
385: Дꙋ́маши тїази светаѧ, сти́гна стáрца+ токъ
386: и ре́чи
387: (n/a)
388: (n/a)
389: (n/a)
390: отче нашъ и вѣ́рꙋю въ еди́наго бога
391: и цалꙋ́на го по обичáю любе́зный,
392: и тоги́зи са причасти́
393: и ре́чи:
394: ни́нѣ отпꙋщáеши рабꙋ́ свои́ владикꙋ съ ми́ромъ по глаголꙋ твое́мꙋ
395: ꙗ́ко ви́дѣста очи́ мои́ спасе́ние твое́.
396: Тоги́зи кáже на стáрца+ токъ:
397: прости́ ма. Аввá Зосїмá,
398: дрꙋ́га еднá во́лѧ да ми сто́ришъ сегá
399: и иди́ на мана-сти́рю си сасъ по́мощь божиа,
400: и на дрꙋ́га+ та годи́на, де́тꙋ и́ди, пáкъ да до́дишъ на мѣ́сто+ то, де́то ма намѣ́ри пръ́вию пъ́тъ,
401: и ще́шъ ма ви́дѣ като как͛ ще богъ мо́и.
402: Кáже й стáрицо+ тъ:
403: рáбꙋ истиномꙋ богꙋ, го-спожда, да бѣ́хъ досто́йно́ да до́да поде́рѧ ти,
404: ами́ бари́мъ замни́ от те́зи, дето ти́ доне́сохъ ꙗстїе.
405: Прострѧ́ и стана светáѧ
406: и зе́ токо́ три зрънá от ле́ща+ тъ,
407: и пáкъ си сто́ри кръ́сто
408: и минá Jордáна рѣ́ка от го́рѧ като́ пръ́вию пъ́тъ.
409: Ами́ стáрцо са връни́ в͛ манасти́рю, слáвеши бога,
410: ами́ са мно́го ꙗдꙋ́ваши, кáкъ не наꙋчи́ и́ме+ то на светáѧ,
411: ами́ сá на светáѧ надѣ́ваши пáкъ да пи́та.
412: И коги́ си́гна пáкъ годи́на+ та и дине́+ тѣхъ си́рныхъ, излѣ́зий от манасти́рю+ тъ по обичáю+ тъ, де́то имáха,
413: и хо́деши в͛ поще́нїе+ то, гле́даши на+ сáмъ и на+ тáтакъ, дано́ ви́дѣ светаѧ негде.
414: и като не ꙗ́ ви́дѣши, наче́ да плáчи стáрицо+ тъ
415: и сасъ слъ́зи мно́го кáжеши като бога:
416: боже мо́й великоси́лный, детꙋ ми са сподоби́лъ да ви́дѣ такво́зи тáйнство, не де́й ма остáвѣ до+ край да го съвръша,
417: сподоби́ ма Христе мо́й, да приѧ́мна молитва+ та на рáбꙋ твоѧ́.
418: Тезый дꙋ́маши стáрицо+ тъ и погле́да на де́сно и на ле́во дано́ ѧ ви́дѣ.
419: И като́ гле́даши, ви́де ѧ де́то бе́ши са пре-стáвилъ и прекръ́стни ръцѣ́+ те й.
420: И главá+ та й бе́ши кáнто зáпадъ,
421: и като ѧ ви́дѣ, прите́чи плачискомъ
422: и фанá нозѣ́+ те на светáѧ
423: и ги мо́-креши съ слъзи+ тѣ си.
424: Ко́лко и́стина мо́жеши, прослъзи́ са
425: и от ѱалти́рю ре́чи блаже́ни непоро́чнїи.
426: И тоги́зи са чюдеши, що́ да сто́ри
427: и тꙋ́такси гле́да от го́рѣ на главá+ та на светáѧ и бѣ́ши на земѣ́+ та пи́сано
428: и кá-жеше тъ́й:
429: Аввá Зосїмá, погре́би снагá+ та на смире́на Марїа, де́то ѧ на-мѣ́ри,
430: и моли́ бога ради ме́не.
431: Съвръших са на мѣсеца Фáрмꙋѳїа, си́реч͛ на Априлїа, на нощъ+ та онáзи, де́то са причасти́хъ.
432: Те́зы писмá като́ ви́дѣ, Зосимá съ почю́ди, ко́й написá,
433: кáкъ бе́ши мꙋ ре́клъ светáѧ, кáкъ не знаѧши писáнїе, и кáкъ за ·к· дни пъ́тъ на еди́нъ чáсъ дошлá светáѧ.
434: При́лично пáкъ са чю́деши съ що́ да кꙋпáй земѣ́+ та.
435: И тáмъ ви́дѣ мáлко дръво, долꙋ на земѧ́+ та фарлинꙋ,
436: и почѧ́ сасъ него да кꙋпáй земѧ+ та
437: и не може́ши,
438: защо́ бе́ши и стáръ,
439: ами́ и мѣ́сто+ тꙋ бе́ши твръ́дѣ сꙋ́хъ.
440: И тꙋтъкси гле́да едного́ лъ́ва, де́то лежáши на кракá+ та светые
441: (n/a)
442: и де́то ре́чи, защо ни ѕвѣръ не ѧ́ ви́дѣла в четир+ десе́+ тѣхъ години.
443: Прили́чно сто́ри кръ́сто+ т си
444: и са надѣ́ваше да не́ мꙋ сто́ри зарáръ,
445: и отгово́ри камто лъ́ва+ токъ
446: и ре́чи:
447: о ѕвѣрю не+ ми́рни, легомы́ си́ла+ та божиа та донеси тꙋ́ка да ми помо́гнишъ, копáй земе́+ та да погребе́мъ на светаѧ мо́щи+ тꙋ
448: защо́то аз͛ съмъ стáръ
449: и не мо́жа нети́ да кꙋпáѧ
450: и ради тꙋ́й и ти сто́ри гробо́+ тъ на светáѧ.
451: Тъй мꙋ ре́чи стáрицꙋ
452: и тꙋ́таксы лъ́во+ тъ фанá сáсъ предни+ тѣ си кракá
453: ископá, колко да са покрї́й тѣ́ло+ то на светáѧ.
454: И коги́ ископá, сто́ри метáнїе на стáрца+ токъ
455: и вле́зи въ́три в пощенїе́+ то
456: Ами́ стáрица+ тъ погре́би мо́щи+ тꙋ на светáѧ тáмъ, де́тꙋ го наме́ри
457: и съ връ́на на манасти́рю+ тъ, слáвѣши и хвáлѣши бога.
458: Ами́ и игꙋмено+ тъ Jоáннъ намѣ́ри мно́го грѣ́шки на манасти́рю+ т, като́ бе́ши ре́кла светáѧ
459: Тамъ и́стина на о́нзый монасти́ръ ꙋмре́ стáрицо+ тъ Зосїмá сто́ годи́ни старецъ.
460: Те́зы са рáботи+ тѣ на блꙋ́дница+ та, благослове́ни христиáни,
461: тꙋ́й са добри́+ те й рáботи на очаѧна+ та женá,
462: кꙋ́рва истинá бе́ши,
463: ами́ голѣ́ми+ ти рáботи сподоби́ха на царство небе́сно˸
464: грѣ́шна бе́ши,
465: ами́ покаѧ́нїе+ тꙋ й спаси́.
466: Да ви́дими кáкъ по́сти,
467: да ви́дими какъ са подкáный
468: не ли́ бе́ши и тїꙗ́ грѣ́шна,
469: не ли́ бе́ши и тїа очáѧна,
470: рáди тꙋ́й и ные́ да са покáймъ от съ-грѣше́нїе,
471: (n/a)
472: (n/a)
473: да ни са испрáви от покаѧ́нїе+ то.
474: Прїѧ́ма богъ покаѧ́нїе+ то се́кимꙋ едно,
475: ско́посно да са връ́чими
476: сасъ си́чко+ то ни сръдце да са покáймъ,
477: прїе́-ма ни богъ,
478: защо́ е милосръ́дъ и много, много милостивъ.
479: И да не кáзꙋвамѧ, защо́ да сто́рими съгрѣше́ние мно́го и на+ се́тнѣ щемъ са покáѧ,
480: защо́ ко́йто тръгꙋ́ва ть́й спасе́нїе+ то си, не го́ сподобѣ́ва богъ да са покáй.
481: И що́ знáймъ, ако ноще́съ ꙋмре́мъ?
482: И коги познáвами часа+ тъ съмръ́тны?
483: Ради тꙋ́й заповѣдá и господь на свето́е евангелїе:
484: бди́те, ꙗко не ви́дѣти деню+ тъ нети́ чáсꙋ, коги́ ще синъ человѣческии да до́ди.
485: И легомы́ не знáймъ чáса+ тъ самрътны, да ни сá ꙋленѣ́вами на добро́+ то на дꙋшá+ та нáша,
486: (n/a)
487: защо́ лѣни́вство ни́кога добро́ ни сто́ри,
488: ни́коги благо не съвръши нети́ телѣ́сно, ети́ дꙋше́внꙋ.
489: И като́ коги́ са ꙋлени́ нѣ́кой (на) ни́ва+ та си или́ ло́зи+ то си и не гꙋ́ покꙋпáй, загꙋбѣва са от тръ́нїѧ и тревá,
490: ть́й е́ и на дꙋшá+ та на се́киго христиáнина,
491: коги́, са ꙋлени́ человѣкъ на рáбо-та+ та божиа и дꙋбивани+ тꙋ на дꙋшá+ та мꙋ, загобѣва са дꙋшá+ та на человѣ́ка+ токъ оного́зи (от) рáзꙋмъ злъ и от мыслый дїáволскїй и от дрꙋ́го припáднꙋвани лꙋкáвно.
492: Ради тꙋ́й прили́ча, да ни сá ꙋленѣ́вами на добро́+ тꙋ дꙋше́вно наши
493: и да казꙋвами
494: днес да сьгрѣши́ми
495: и ꙋ́трѣ ще́мь са покáѧй,
496: на младинá+ та ни да сто́ри(м) сьгрѣше́нїе
497: и на старост ни ще́мь са покáѧй.
498: Защо́ такв͛зи ми́сль ѧ́ти на дїавола+ токъ, де́тꙋ ни́коги добро́ на дꙋша+ та ни и де́тꙋ и ни+ ще́ ѧ.
499: Ако́ на младинá+ та ни ни ще́ми да са покáѧми, де́тꙋ мо́жимь да рáботимъ и да сврши́мь дꙋхо́в-нїю зáповѣдь, как͛ ще́мъ да сá покáймь, коги́ остáрѧмь, де́тꙋ стáни не- мо́щна снагá+ та ни, де́тꙋ ве́ки не мо́жимь неты́й да са покáймь неты́й да по́стимь неты́й да сто́ри(мь) бдѣ́нїе, нети́ дрꙋ́ги трꙋ́дь да сто́римь рáди грѣхове́+ те си.
500: Нинѣ, де́тꙋ имáми врѣ́ме,
501: ни́нѣ да са покáймь.
502: Дне́съ де́тꙋ сто́рихми грѣ́хъ, дне́сь да се́ исповѣ́дами.
503: Защо́ като кáже и пре-мꙋ́дры Соломо́нь, не знáймь що ще́ стáна до ꙋтрѣ́,
504: коги́ не+ знáймѕ, що ще́ ни до́ до ꙋтрѣ.
505: Да ни сá посáгами като́ безсмръ́тны˸
506: да ни сагрѣ-шáвами като́ де́ ни ще́м͛ да ꙋмре́мь ни́коги.
507: Ами́ и ко́лко познáватъ маловре́менıй тозы́й животъ. да испрáвим͛ сѣ́бе си,
508: да си врь́ним и во́лѧ+ та на добро́,
509: да си́ врьними еннѧ́+ та на добивáни на дꙋшá+ та нáша.
510: а ни са еньнасовáми едно́, ка͛ ще́мь да са ꙋбогáтимь, кáкь щемь да са облече́мь и кáк͛ ще́мь да са нахрáнимь.
511: Амы́ по мно́го да са сми́-слимы, кáкь да арѣ́сами на Христá, кáкъ да съврь́шимь добри́+ те рáботи кáкь да сá сподоби́мь на царство небе́сное.
512: Защо́ и господь ть́й ни заповѣдá на светое евангелїе:
513: (n/a)
514: ни+ дѣ́йти ми́сли вьтри на дꙋшá+ та си, що да ꙗде́ти или́ що́ да пıе́ти, нети́ да и́мати е́ньнїѧ, са що́ да си облече́те снагá+ та.
515: Не́ ли́ ѧ́ти дꙋшá+ та ви по мно́го от ꙗстїѧ́+ то, не ли е́ти снага+ та ви по- мно́го от дре́хи+ те ви?
516: (n/a)
517: (n/a)
518: (n/a)
519: (n/a)
520: Ре́кше като́ коги́ са сми́слювати ради ꙗстїе+ то де́то не ѧти нишьщо. Кáкь са еньнѧ́совати и рáди дꙋшá+ та вы, де́то ѧти́ рáботъ по- почете́на на ми́рꙋ+ тъ си́чькїи
521: Пакь заповѣдá по до́лꙋ господь:
522: ѧ ви́ще на гади́ни+ тѣ, де́тꙋ фр͛кáть на въсьдꙋхꙋ́+ ть,
523: какь не се́етъ
524: нети́ же́натъ,
525: нети́ зби́рать на кꙋпни́ и хамбáри,
526: и богь отець на си́нца ни ги́ хрáни и тѣ́хь.
527: Вы́й͛ человѣцый не са мѣнꙋвати по́ мно́го от тѣхь.
528: Ко́й де́тꙋ са еньнꙗсова, мо́же да в͛здаде́ на снагá+ ти си еди́нь лакать.
529: (n/a)
530: (n/a)
531: (n/a)
532: (n/a)
533: (n/a)
534: (n/a)
535: (n/a)
536: И пáкь заповѣ́да и за облекло́+ тꙋ:
537: защо́ са еньни́совати за дре́хи?
538: Єтꙋ́ разꙋмѣ́йти цвѣтıꙗ́+ та на полїѧ́+ то
539: какь порáстохъ,
540: де́тꙋ нети́ рáботѣть
541: нети́ придѣ́ть.
542: Кáже ви,
543: защо́ нети́ Соломо́н͛ на си́чко+ то сы́ мно́го хꙋ́-бость и поче́сть не са обле́че като́ едно́ от те́зи да са преме́ни то́лкози хꙋбавꙋ, като́ кáкъ ѧ премененꙋ цвѣте+ тꙋ.
544: Ви́шь тревá+ та на полье́+ тꙋ, де́тꙋ и дне́сь ѧти, а ꙋтрѣ ги ꙋгáждать на пищá и исгáрѧ.
545: (n/a)
546: (n/a)
547: (n/a)
548: (n/a)
549: (n/a)
550: (n/a)
551: (n/a)
552: Богь го обле́чюва го пременѧ́ва ть́й, ко́лко пáкь вáсъ, маловѣ́ри, да не́ ви облече́?
553: И легоми́ не+ дѣ́йти сꙗ енънáсова, що да ꙗде́те или́ що́ дá пїемь, или́ що́ да сá ꙋблече́мъ,
554: рáди защо́ те́зи си́чки+ те ѧзы́ци+ те ги и́щать,
555: защо́ богь отець вáши, де́то ѧти на небеса, знáй какь ви́ трѣ́бовать те́зи.
556: Рáди тꙋ́й и́щет͛ти, пр͛во царство божїѧ и прáвда
557: и тѣзи си́чки+ те от го́рѣ ви са зда(дá)ть.
558: (n/a)
559: (n/a)
560: (n/a)
561: (n/a)
562: (n/a)
563: Рáди тꙋ́й и ны́й, благослове́ни христиáни, дá ни са е_ньꙗ́совами за те́зи,
564: ами́ за дꙋшá+ та ни доби́вани+ тꙋ да са сми́слийми,
565: за спасе́нїе+ то нáши да дꙋ́мами,
566: за дꙋшá+ та ни да чалсти́сами, какъ да ѧ́ на-хрáними сасъ ре́чъ божїа дꙋшá+ та ни,
567: (n/a)
568: да са потрꙋ́дими, как͛ да ѧ обле́-чеми сасъ добри́ рáботи
569: рáди да ни сподоби́ Христос тꙋка да мине́мь здрáви, мирно и непоро́чно от дꙋшмáни дꙋше́вни и телѣ́сни,
570: и тáмъ да ни сподоби́ на вѣ́чно+ то не́гово царство,
571: защо́ не́мꙋ прилича слáва и по́честь и поклоне́нїе съ безначе́лномꙋ отцꙋ́ и сь пресветимь и благимь и животворѧ́щимъ дꙋхомь, нинѣ присно́ и вь вѣки вѣкомь
572: áминъ.