112 Odessa edition - Alexander
source

1:	Сло вѣт͛го алеѯа.
2:	како оуби сїѡна цра амореиска. и ѡга цра въсан͛скаго. и ·вı· цри ханаских.	cf. Num 21:33, Ps 135:11
3:	Быс град вѣкь. ѕѣло. вь анаѳоли́скои земли на мсѣ
	скаман͛дре.	River Skamandros/Xanthos (today Karamenderes).
4:	имаше ·мѕ· врат͛.
5:	исхождаше из͛ него воиска ·о· стѣговь.
6:	и тои град называет͛ се трда.
7:	бѣше въ неи црь вѣлик͛ и страшень ѕѣло
8:	имѣ емꙋ бѣ аморь црь.
9:	въ еди́нꙋ но́щь виде црь сьнь страш͛нь	Adžar: í+ vь edinu nóštь vídě crь vь sně gdè ródi crca ego glávnu wgněnu
10:	и оубоꙗ се ѿ него́.
11:	виде где роди црца
	глав͛ною ѡгьн͛ною	Miklosich: glavьnja 'dalos, titio, drěvo ogorělo'; a sg.acc would be expected - the form of both words is an inst.
12:	и запалы град
	трад͛	The name of the city seems to oscillate between f.sg Troada and m.sg Tradь, which is possibly due to shortening of the name.
13:	из͛горе
	ѿнꙋд͛.	Miklosich: otъnǫdъ 'pántōs, omnino'
14:	и въ то врѣмѣ имѣаше црца дете въ оутробѣ.
15:	егда роди его быс жен͛скы пол͛.
16:	егда быс ѿроче ·ѕ· мць. и въставы црь ѿроче въ стльпѣ. и три жены неми да слꙋжить еи.
17:	и запрѣти вѣл͛ми ꙗко да не чюе глас нї речи члвчїе. да тáко въз͛растеть. да не видитъ камо се хощеть ѡбратыти.
18:	и тꙋ быс вь стльпѣ ·еı· лѣт не чꙋв͛ши глас ны ре́чи члвчїи.
19:	егда бѣше въ исход͛ слнца стáнеше на въстокъ слнца ѡбразѡм.
20:	и прозѡрѡм гледающи глаше. ѿ въсех езыкъ по речи единои.
21:	црь амо́рь чюждаш(е) се и въси болꙗре
22:	понеже не разꙋмѣхꙋ что глеть.
23:	и сьбра црь по члкꙋ ѿ вьсѣх ези́кь
24:	и привдѣ их под͛ стльпь идеже бе ѿроко́вица.
25:	и тако рче им͛
26:	послꙋшаите
27:	да что чюете и разꙋмеете тако напишете
28:	тако и записаше еже кто разꙋме
29:	егда ѡна прѣста глати. снесоше въсы̏ писанїе прѣд цремь.
30:	и ѡбрѣто́ше где. млет се бꙋ за ѡца своего
31:	глеть.
32:	ги не по́стави емꙋ грѣха.
33:	лꙋдь бо ѥс
34:	и не вѣс что творить.
35:	бжїе хотение кто можеть разꙋмерити.
36:	нъ еже ѥс сьнь видел͛ то сьтво́рить брать моı еже ѥс въ оутробѣ црцы
37:	и хощеть родити се.
38:	егда роди се быс ѿроче мꙋжьскѡ.
39:	повѣле црь
40:	и ѡднесоше его въ пꙋстїе горы
41:	и повръгоше его.
42:	и ѡбрете ѿроче меч͛ка иже бе изьгꙋ́била щен͛це свое ѿ лов͛ца и болѣхꙋваше млѣкомь.
43:	и въс͛хранıи ѿроче за ·г· лѣт͛
44:	дондеже ѕвѣрь лов͛ци оубише
45:	и ѿроче ем͛ше и привѣдоше кь црꙋ
46:	и позна црь ꙗко ть" ѥс снь его
47:	а еже быс двца въ с(т)льпе изведоше ю
48:	и нарекоше име еи Магьдꙋнꙋ. рек͛ше сиреꙗн͛ски прѣмꙋдра.
49:	а синоу нарече алеѯан͛дрь. елин͛скы обретень.
50:	дьщи его бѣ въсего свѣта- и мꙋдреи въсех.	Adžar: dьšti ego bě lěpa i prěmudra źělô. páče vьsěx velíko
51:	и списа мꙋжа на коны
52:	прихождахꙋ ѿ инех
	цри	Sentence is unclear due to the unclear subject: maybe *ljudie/pisania ot iněx carei 'people/messages from other kings'? The shortened cri could stand for both pl.nom and gen (and also acc, inst...). Adžar has a corrupted pl.gen-loc phrase here (wt inix crex').
53:	просехо ю	< *prosexu ?
	жени себѣ	The use of sg.gen (< *ženy) is regular (cf. Lunt 2001:145). Adžar has sg.acc (xotěxu ju poeti sebě crcu) due to a different verb.
54:	ѡна глаше
55:	егда видꙋ мꙋжа на кони ꙗздеща. ꙗкоже ѥс въ писани моемь того поимоу азь мꙋжа.
56:	и тако въсех не хотеще.
57:	въ единь днь седещи еи на полате виде члвка въз͛ море ꙗздеща ·в·
	пьприща места	A dual would be expected, likely replaced by the pl form already.
58:	и рче кь ѡцꙋ своемꙋ аморꙋ црꙋ
59:	ги тои бꙋдеть мꙋжь мои
60:	послы да призовꙋть его
61:	и посла црь
62:	и
	призваше его	A 3sg form would be more fitting into the context, but not in an imperfect.
63:	и	Adžar: i vědě crь sarakina
	въниде црь	Bucharest: i vidě crь sarakyninę
64:	и почюди се
65:	и въпроси его црь
66:	повѣждь ми брате ѿ кꙋдꙋ еси или что ищеши
67:	саракинь рче.	gr. sarakēnos < ar. šarqīyīn 'Eastern'
68:	азь есмь сꙋл͛тань црь въсе саракїни
69:	и хрáбрость мою никто не имать
70:	ищꙋ женꙋ въсех лѣп͛ша и мꙋдреиша	Adžar: i íštu žénu da+ poímu sébě lě´pu í mudru páče vьsěx velíko
71:	понеже ю бѣ самь видель въ снѣ
72:	да аще знаете где повѣдите мнѣ
73:	тогда магдонꙋ изведоше емꙋ.
74:	виде ю сꙋл͛тань и позна ю.
76:	и
	поемше	The first translation was likely trying to build complex sentences with participles, which were then misinterpreted as imperfect forms.
77:	и ѡдведе ю вь саракинїю
78:	алеѯандрь расте въ домꙋ ѡца своего.
79:	и быс ратникь креп͛кь и црь въсем елиномь
80:	беше бо лѣпота емꙋ вѣлїа и красотá.
81:	и рче вльхвом своим:
82:	аще ми ѡбрещете женꙋ лѣп͛ша и мꙋдреиша въсего свѣта азь вамь добра сьтворꙋ
83:	и ѡбидоше въсꙋ землю вльшьствѡм.
84:	и ѡбретоше женꙋ вь
	миреи оу сїѡна цра	Morea - Latin name of Peloponese.
85:	име еи бѣ гїлꙋда
86:	и повѣдаше̏ алеѯан͛дрꙋ црꙋ.
87:	алехан͛дрь црь рче
88:	сьберете ме ꙗко въ снѣ сь нею да вимь дрꙋг дрꙋга.
89:	вльхви вльховьствомь своим сьбирахꙋ их. ката нощы за ·в·
	лѣт	After a '2' one would expect a dual. The pl.gen could reflect the loss of its distinctive form in BG/MK, but also a possible interference of a Greek original (the kata in the sentence makes the latter plausible too). An expectable CS form lětě is found only in the Petersburg ed.
90:	и толико люблехꙋ се
91:	елико желѣхꙋ кь вечероу быт(и)
92:	ꙗко вь снѣ
	сговораста се тако въ дны	Another trace of dual loss - CS pl.aor: 1. -xově, 2. -sta, 3. -ste (Lunt 2001:102). 3dl.aor -sta (also attested in Kiev d.) likely reflects an analogical levelling preceding the loss of distinctive dual. Veles has 3pl.impf zgovoraxu.
	творахꙋ	And after a broken dual, a plural form is used for the same subject.
93:	алеѯан͛дрь сътвори се ꙗко единь кꙋп͛ць.
94:	и прїиде с корабми въ палеѡполь къ сїѡнꙋ цроу
	носещїи именїа. многа.	The f.sg form is not congruent with Alexander, but it reflects dialectal development in MK, where this form is used as a gerund (today we would have something like *noseiḱi). Other versions have n.sg form nosešte, which seems to have acted as a gerund in some OCS sources (cf. Lunt 2001:159).
95:	и дарꙋва сıѡна цра.
96:	и сїѡнь црь того дарꙋва.
97:	и
	сътвориста се ·в· бр(а)та	Again a broken dual (2dl.aor form used for a 3dl subject), as in Veles.
98:	и гилꙋда црца. въсегда сь алеѯан͛дромь бешѣ въ таине.
99:	егда хотеше алеѯан͛дрь сїѡна цра гоститы. ѡна тꙋ седеше сь алѯан͛дромъ.
100:	сıѡнꙋ цроу. мнеше алеѯандрова жена ѥс(т).	The missing refl. pronoun makes the sentence unclear (Veles has Sionu se mněše)
101:	и пакы ѡна ѿхождаше вь дѡм свои.	The following two sentences sound weirdly, likely because of missing (or wrongly translated) subordination markers. Cf. Veles: da egda wtxoždaše si vь domь svoi, glaše kь crci
102:	глаше црь сїѡн гилꙋдѥ:
103:	ѡ вѣлїе чюд(о)
104:	оу сего кꙋп͛ца жена ѥс(т) велїкꙋ твою приликꙋ носїть.
105:	гилꙋда вѣлыко гневаш(е) се
106:	и глаше.
107:	что мѣне тако прилагаеши.
108:	кто и да егда азь тава ес͛мь. то и ты томꙋ приличен ѥси.	Unclear; Veles: da ašte takova esmь
110:	ѡн паки алеѯан͛дра зовеше на госты.
111:	и ѡна пакы тꙋ бѣ
112:	и тако твореше въсегда за
	·ѕ· мсць.	Odessa: *g*
113:	и оу того и ꙋ того ѡбреташ(е) се.	Unclear, likely some specific phrase trying to explain how Alexander changed his identity. No clearer in Veles (kogda u tog).
114:	и въ ина рꙋха прѣмѣнꙗш(е) се.
115:	тако и бѣжа с нею алеѯан͛дрь.	Actually not written how! The story of how he wooed her into a ship, known from Veles (and Adžar) ed. is missing also in Bucharest, Petersburg and Sofia texts.
116:	сıѡнь цръ ѡста въ пѣчалїи и въ порꙋган͛ны вѣлїко.	In Veles, this sentence appears first after the account of an earthquake in Troas following the entrance of Giluda.
117:	алеѯан͛дрь егда въ вѣлїки град͛ трда вьвдѣ гилдꙋ потресе се град͛ вел͛ми
118:	и морь црь рче
119:	въ истинꙋ сьврьши се сьнь мои еже видех прѣжде.
120:	сїѡн же црь посла кь братꙋ своемꙋ иѡгꙋ.
121:	иѡгь посла кь шꙋремь своим вь хаанань. и въ хал͛дею и въ мѣс(т)опотамїе.
122:	мѣс(т)опотамїисты
	црїе и пер͛сидсти сьбраш(е) ·дı· црıе.	This is the only sentence in Odessa ed., where crie (formally a C-stem pl.nom or jo-stem pl.acc) is used instead of cri (formally a jo-stem pl.nom or newer C-stem pl.acc) - for both pl.nom and acc. Veles has in the same sentence both forms, but functionally in unexpected positions: crie for subject, cry (< cěsari) for object. However, the narrative implies the subject and object of the sentence is the same, so the text was likely enough confusing for the editor.
123:	и приидоше на алеѯан͛дра цра и на град вѣлїкы трда.
124:	и ѡбиседоше град͛
125:	и ратоваше его за ·зı· лѣт͛
126:	и не имаше емꙋ. что сътворити ѿ множества полѣма (вои).
127:	единь именемь пал͛мида бѣше слꙋга иѡга цра.
128:	и прооуме се затрїкы играти.
129:	тогда палмида прооуме тавлиꙋ играти ꙗко
	да срьдце болерѣ играюще.	The subordinate clause differs in Veles, but both variants make little sense.
130:	и пакы пал͛мида сьтвори конꙗ мед͛на велїа ѕѣло.
131:	и вълезе. въ конꙗ сїѡн црь и
	·л· храберь добрихь.	A substantive seems to be omitted, cf. Veles: *l* voe dobri i xrabri
132:	и медни конь
	маѳатаскїи хождаше.	The adverb (Veles: imatnski, Odessa: maѳataskïi, Bucharest: matatokyi, Petersburg: matatatokyi, Sofia: matski, Adžar: matan'ski) was likely, like polema, simply left untranslated, perplexing scholars since the discovery of the Tale. Syrku (1884:86) translates it as equus hic automatus movebatur 'the horse moved automatically', constructing the Greek source as metatopizomenos, lit. 'changing place'. Mazon (1942:38) reconstructs the original word as metakınētós or metáѳetos 'déplaçable'.
133:	пал͛мида пѡдкова конꙗ
	по копетами.	The nature of Palmida's ruse gets lost in this edition. Cf. Veles: naopaku peldami
134:	и ѡд͛бра добрих
	вои ·т·	A pl.gen would be expected - form voi seems generalized for all plural cases in Odessa, while Veles prefers voe.
135:	и скри их въ нощи зад͛ градѡм.
136:	и того конꙗ ѡставише на ѡколїщи.
137:	и изидоше ѿ
	град͛	Again, sg.gen would be expected after an ot.
138:	и наидоше конꙗ на ѡколїщїи.
139:	и чюждахꙋ се
140:	и поведаше алеѯан͛дрꙋ.
141:	алеѯан͛дрь рче
142:	въвѣдте конꙗ въ
	грда.	A sg.acc is more expectable than a loc, but grad is inanimate.
143:	ведещи конꙗ въ град͛. трад͛	The participle makes no sense here, as the next sentence is separated by a conjunction.
144:	и на вратех грдоу изыде сıѡн црь ис конꙗ и вьси вои сь ним.
145:	и приеть град͛ трдоу
146:	и раз͛валї его до кон͛ца.
147:	алеѯан͛дрь црь поеть женꙋ свою гилдꙋ
148:	и въбѣжа къ сꙋл͛танꙋ зетꙋ своемꙋ въ саракїнїю.
149:	да ꙗко быс(т) гневь бжїи на сıѡна цра.
150:	егда прииде въ дѡм свои сь вои своими не ѡбретоше жени свои въ домовѣх своих.
151:	понеже бехꙋ бежалї сь
	раби своими.	The pl.inst form differs in Veles and Odessa versions. Veles prefers -mi, which goes back to OCS u-stem ending -ъmi, while Odessa prefers -i (although it also has e.g. korabmi). This would be a regular reflex of OCS o/jo-stem ending -y, but it also may reflect a generalized pl.nom ending.
152:	въси вои обретоше домови свои пꙋсты.
153:	алеѯан͛дрь же поеть сꙋлтана и въсꙋ силꙋ саракїинскые.
154:	и побы в͛си цри ханан͛скїе. и месопотамискїе и халдеискїе.
155:	иде на ѡга цра
156:	и оуби его
157:	и разоры град͛ великь въ вьсань.
158:	и тех
	възехꙋ земли сьракинїи вь достоꙗнїе.	Here, the use of 3pl.impf on a perfective verb does not have an iterative sense like usually in CS, but rather shows the generalization of the ending for aorist tense - as commonly attested by damaskini. Veles has a 3sg.aor vъzet.
159:	и въсе егда прѣбивае тако.	Another clause, which was likely subordinated in original, losing some sense due to additional conjunctions.
160:	и приидоше на сıѡна цра въ моуреꙋ
161:	и смїри се алеѯан͛дрь сь раби сїѡн͛скими. еже бехꙋ бежали сь женами детеми.
162:	сїѡн црь стоꙗше въ ѡлеѡсѣ.
163:	а сꙋл͛тан͛ и раби их бъıꙗхꙋ господини свое
164:	и ратꙋвахꙋ.
165:	понеже имь имехꙋ жены и домови их.
166:	и тако ратоваш(е) се за ·в· мсца.
167:	и оубише сıѡна цра и въсе вои его.
168:	и ѡста сꙋлтан и сь алеѯандромь ·р·
	люди.	Formally a pl.acc, but possibly due to homography caused by unclear rendering of sequence -ij (after a number expectable pl.gen would be *ljudii).
169:	и виде алеѯандрь колїко се зла сьтворише ѡ едноı жене.
170:	тогда ѥрслмь разорише. и дрꙋзех градовь инех ·сл·
171:	и вьсе вои из͛быше
172:	и гори ѡпꙋстыше. и въсе хори.
173:	и ·ги· цри свень пѣр͛скаго цра.
174:	и тако алеѯан͛дрь црь ѿсече главꙋ проклетои гилꙋде.
175:	и самь скочи въ море
176:	оудави се.
177:	бꙋ нашемꙋ слва вь вѣкы